Маршрутки
Аз обичам да пътувам. Обичам да видия нови държави, нови култури, нови жени, нова храна, и нови места! Аз много, много, много обичам да пътувам обаче аз мразя пътя... Аз съм сега на маршрутка. Искам храна, искам вода, искам тойлетна, искам да спя - обаче не може нищо от тези въжмозности защото те не са въжмозности сега! Аз съм на маршрутка и тя каре много бавна. Аз просто мога да чакам... за много време. И докато чакам, аз искам да дишам. Искам приясна въздуха, но не може дори това защото има баби на моя маршрутка и те имат страх от вятър! Те казват "течение" и вярват че хора може умират от рак ако течение пипа ваш врат. Абсолютно глупости! Обаче, те точно вярват че истина. Без наука, без логика, без сенс! И, защото те вярват, това е тяхните реалности... За тези баби, вятър е много опасна работа! И ако аз искам да дишам приясна въздуха - и аз отваря вратата, аз само чувам лоши думи! Ей, глупак! Какво правиш?! Искаш ли всички нас да умираме?! Затвори вратата! Сега! Луд ли си?! И това е.
Това е мой опидь на маршрутки... всеки път... Аз просто може да чакам, и гледам Българки, и да не дишам до ние пристигаме...
Comments
Post a Comment