Спомани

Аз съм толково доволен от мое време във Варна с мои приятели и с мое Българско семейство! Аз имах мног страх да се върна в България без да помния екизът, но след като съм бил там и говорих с хората (и пих с приятели), малко по малко аз можах да помния и да говория на Български!!! Това е голям успех и се чувствах прекрасно да мога да говория! Аз още съм много, много щастлив! Трудно ми беше да замина - както виниги - обаче аз ще се върна скоро. Разбира се. Аз сега започвам да планирам какво да правя след като съм свършал моя служба в Украйна. Нямах нужда от много време да реших да бъда в Варна за три месец преди да се връщам в США. Много лесно решение. Преди това, аз триябва да се върна, защото искам, обаче няма да мога да бъда там в България често колкото искам. Друг път ще бъде в Февуари месец за мой любим празник: трифон заразан! До тогава, аз ще продължавам да практикувам мой Български тука за да не забравих езикът пак! Ле ле мале! Докато чакам в летището, аз се чудия как е всичк...

Аз пътувам днес. В момента, аз съм във Виена, чакам седвъщи самолет и мисля за мой живот в Украйна. Аз живея там в общежитиете с много пияни и шумни студенти... не харесвам да бъда там при тези калпазанини но за сега няма друг възможност. Мой град е като курорт и има много гостни кимнати обаче всеки хазаен искат туристи защото туристи могат да платят повече от моя доброволства стипендия. Не знам какви избори ще имам... но зная че не съм доволен. Аз съм, обаче, доволен че скоро ще бъда в България!!! Аз съм готов! Аз съм много готов! Аз съм такив готов че не мога да продължавам за мои проблеми в Украйна! Не ми пука! Скоро ще бъда на море с приятели и вино! Не мога да искам повече от това!

Утре аз ще се върна във Варна и аз съм доста щастлив!!! Не мога да чакам да се видим мои приятели! Да пия с тях и да говория с тях. Има само един голям проблем - аз не мога да говория на Български още... Аз претеснявам много с страх че няма да мога да помния как да говория. Аз мислия че ще говория много бавно и мои думи ще свучи както Украински... Аз купих билет за самолет без да търсия други възможности. Това беше голям опа. След като съм купил мой билет, аз учих че можах да купия билет на автобус за много по-ефтино... Добре, разбирам че пътя по-дълго по автобус - обаче, не за много. Мой път утре ще бъде 7 часа... И отиването ще бъде 12 часа. А пътя по автобус е 24 часа... Само цена е голяма разлика. Няма значение - утре ще бъда във Варна!

Аз обичам да пътувам. Обичам да видия нови държави, нови култури, нови жени, нова храна, и нови места! Аз много, много, много обичам да пътувам обаче аз мразя пътя... Аз съм сега на маршрутка. Искам храна, искам вода, искам тойлетна, искам да спя - обаче не може нищо от тези въжмозности защото те не са въжмозности сега! Аз съм на маршрутка и тя каре много бавна. Аз просто мога да чакам... за много време. И докато чакам, аз искам да дишам. Искам приясна въздуха, но не може дори това защото има баби на моя маршрутка и те имат страх от вятър! Те казват "течение" и вярват че хора може умират от рак ако течение пипа ваш врат. Абсолютно глупости! Обаче, те точно вярват че истина. Без наука, без логика, без сенс! И, защото те вярват, това е тяхните реалности... За тези баби, вятър е много опасна работа! И ако аз искам да дишам приясна въздуха - и аз отваря вратата, аз само чувам лоши думи! Ей, глупак! Какво правиш?! Искаш ли всички нас да умираме?! Затвори вратата! Сега! Луд ли си?!...

Аз съм бил в Украина за 6 месеца и до сега, аз не съм правил нищо. Нямам приятели освен мой нов колег. И няма нищо да правия в мое село. Всеки ден, аз престигам до работа късно, и от началото на деня, аз вземам почивка. Пия кава с колеги и после, играя на Фейсбук. Час след час... От време до време аз ще гледам Ютуб или спя за малко - обаче, към край на сметка, не правя нищо! Все това спирали днес! Най на край, аз имам работа и съм толково щастлив! Ние решихме да правим СПА! Цял ден, аз писах наш плани и идеи и разписание! Аз много искам да обеснявам мой проект сега - обаче нямам думите който се нуждая! Ох! Аз мразия че не мога да запомния!!! Забравих прекалено много и само мога да се надявам че ще помния кога аз дойда в България следваша седмица. Ако мога да помния как да говория, аз ще обеснявам мой проект! До тогава... Не мога. Аз ще казвам това: това дествие, кога пиша нещо на Български, много ме помогна!

Добре. Аз мисля че триябва да обеснявам малко. Аз триябва да имам закони и цели. Аз обещявам да никога не търсия думи в речник или да питам други хора. Всичко тука ще бъде от моя голяма, и красива глава. Можеби ще има грешки. Можеби ще има клука. Можеби ще има глупости. И можеби ще има истината. Никой не знаят какво аз ще пиша, дори аз - освен одно нещо: ще бъде много интересно защото аз съм страшен умен и хитър. Обаче, в същото време, можеби всичко ще бъде скромно. Това са мои закони. А за мои цели: аз само искам да помния Българскиът език който съм забравал за да флиртувам с красиви Българки. Това е много важно и много просто. Няма значение - аз ще успиявам! Ако някой Българ(к)и намира мое блог и намира грешки: моля ви, кажете че аз съм много умен Американец и после покажете мои грешки. Благодаря! ;) Или питайте ваши въпроси ако имате. И, аз ще пробвам да използвам мой креативност за да отговория.